Странно, но след 30-годишен (уж) преход, по време на който физическата

Странно, само че след 30-годишен (уж) преход, по време на който физическата просвета на нацията и в частност спортът бяха оставени надълбоко в миманса, дойдат ли олимпийски игри, като че ли всичко се преобразява. Започват да валят бодряшки изказвания от отговарящите за спорта ни институции - министерството и олимпийския комитет. Треньори, които всекидневно виждат на какъв хал са оставени да работят, прогнозират медали за своите ученици. Спортисти, които даже не са съумели да завоюват квота, а са попаднали на игрите по други критерии (например боксьорът Даниел Асенов), афишират, че отиват напряко за олимпийска купа.

А действителността е напълно друга. В навечерието на Токио 2020 нямаме никакви мотиви за сходен оптимизъм. Дори и единствено статистически видяно, липсват предпоставки скромният ни олимпийски тим да се върне с една торба медали. От Атина `04, когато България имаше 12 оценки (2-1-9), не сме взимали повече от пет. В Пекин `08 бяха тъкмо пет, в това число последната българска купа - на гребкинята Румяна Нейкова. В Лондон `12 и Рио `16 спортистите ни завоюваха общо с един повече от медалите в Пекин - по три на всеки конгрес.

И като споделяме непретенциозен олимпийски тим, той е най-малкият от игрите в Берлин `36 - 42-ма спортисти. Но дисциплините, в които те ще се състезават, са още по-малко - 41, тъй че шансът за продобиване на медали е математически по-малък спрямо Рио `16 да вземем за пример, когато отборът ни бе от 51 спортисти, пак в 41 дисциплини.